Съдът на Европейския съюз в Люксембург се произнесе по отправените Преюдициални въпроси

Съдът на Европейския съюз в Люксембург се произнесе по отправените Преюдициални въпроси

Във връзка с отправено от Съдия Добринка Кирева от Районен съд Свиленград до Съда на Европейския съюз в град Люксембург ПРЕЮДИЦИАЛНО ЗАПИТВАНЕ по Наказателно общ характер дело №641 от 2017 година по описа на районния съд със следните преюдициални въпроси:

1. Дали член 65, параграф 3 от Договор за функциониране на Евройпейския съюз / ДФЕС/ и член 9, параграф 1 от Регламент № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която за нарушение на предвиденото в член 3 от посочения регламент задължение за деклариране, предвижда санкции по вид и размер като тези, съдържащи се в член 251 от Наказателния кодекс на Република България, който в алинея 1 предвижда като алтернативни възможности за налагане на наказание- „Лишаване от свобода” с възможност за ефективно осъждане дори при първо нарушение за срок до 6 години, или наказание „ Глоба” в размер на двойната сума на предмета на нарушението, а наред с едно от двете алтернативно предвидени наказания , в алинея 2 на същия член кумулативно е предвидена допълнителна санкция – отнемане в полза на държавата на недекларираните парични средства в пълен размер, без да е необходимо да се изследват произхода и предназначението им, като съвкупност от санкционни мерки, надхвърлящи необходимото с оглед на преследваните с Регламента цели в противоречие с принципа за пропорционалност на престъплението и наказанието, заложен в член 49, параграф 3 от Харта на основните права на Европейския съюз /ХОПЕС/ и представляващи прикрито ограничение на свободата на движение на капитали.
2. Дали посочените съюзни норми /член 65, параграф 3 от ДФЕС и член 9, параграф 1 от Регламент № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността ; член 3 от същият Регламент , както и член 49, параграф 3 от ХОПЕС/ следва да се тълкуват в смисъл, че не допускат , национална правна уредба в частност член 251 ,алинея 2 от Наказателния кодекс на Република България, която наред с предвидените углавни наказания за нарушение на задължението за деклариране по член 3 от Регламент № 1889/2005, допълнително предвижда пълно отнемане в полза на държавата на недекларираната сума, независимо от произхода и предназначението ѝ.
3. Дали член 17, параграф 1 от ХОПЕС следва да се тълкува в смисъл, че националната разпоредба на член 251, алинея 2 от Наказателния кодекс на Република България, като конфискационна мярка, санкционираща простото неизпълнение на задължението за деклариране, не спазва точния баланс между общия интерес и изискването за защита на правото на собственост, прогласено в член 17 от Хартата.

Съдът на Европейския съюз с Определение №1086412 от 12.07.2018г. по дело С-707/17

Р Е Ш И  :

Член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която като санкция за неизпълнение на задължението за деклариране по член 3 от този регламент предвижда, от една страна, отнемане на недекларираната сума в полза на държавата, и от друга страна, наказание лишаване от свобода до шест години или глоба в размер на двойната сума на предмета на престъплението.

Като съображенията на Съда на Европейския съюз са :

„ … макар предвидените от националното право санкции да са приложими само в случаите, когато недекларираната сума е на стойност „в особено големи размери“, фактът, че разглежданата в главното производство национална разпоредба предвижда отнемане в полза на държавата на недекларираната сума в съчетание или с лишаване от свобода до шест години, или с глоба в размер на двойната сума на недекларираната сума пари в брой, надхвърля границите на необходимото за гарантиране на изпълнението на задължението за деклариране. … „

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *